- Който загуби контрата, носи пиенето! Цепи! - каза Цоло, взе картите и раздаде, като не пропусна крадешком да погледне последната карта от тестето. Върху тънката амбалажна пластмаса бе нарисувано вале спатия.

- Всичко коз! - безапелационно обяви той и светкавично раздаде останалите карти.

- Оп-па! Пак си погледна долната карта! - изчурулика Црак - Дзию, пиши ни играта, тоя не спря да лъже...

- Трай бе, бройлер! - изръмжа Цоло - Стига си ми кудкудякал, да не ти оскубя перушината!

- Хайде де! - Црак се накокошини и изтрака с клюн предизвикателно. - Маймуна космата, така ще те...гхъ-ъ!

Но не можа да довърши репликата си, защото Цоло скочи през импровизираната маса и го стисна за шията. Двамата се изтъркаляха на пода. Разхвърча се перушина.

Дзю и Хъс се хвърлиха да ги разтърват.

-Хей, не се правете на идиоти! Да се карате се за някаква си игра! Престанете ви казвам!!! - Дзю застрашително изщрака с отровните си челюсти.

Двамата неохотно се разделиха, но продължиха да фучат и да си разменят свирепи погледи. Цоло изплю един зъб и изпсува. После подреди кашоните, изправи масата и вдигна картите.

- Добре де, - каза той примирително - хайде да си довършим играта. Тая няма да я смятаме.

Хъс седна на един нар и се облегна на стената.

-Не ми се играе повече. - каза той - Само си губим времето.Трябва да предприемем нещо докато не е станало късно.

-Айде-е, пак старата песен. - проточи Цоло - Какво ще предприемеш, бе? Дори скафандър нямаме, а и да имахме…

-Хъс е прав! - намеси се Црак - Сигурно цялата флота на Конфедерацията е вече на крак. Трябва да измислим нещо преди да са ни намерили. Не искам до края на живота си да чукам камъни, още по-малко в рудниците на Вейн Алфа.

- Не разбирам за какво се тръшкате. Живи ли сме - живи сме. В трюма има припаси за цяла колония. Животоподдържащите системи работят. Докато ни намерят ще мине време, а присъдите текат. А ако ни открие някой търговски кораб, ще продадем провизиите и - кой накъдето види. Какво има да се мисли, какво има да се предприема. Най-много нещо да разкаляме терена. Я зарежете тая работа, ами дайте да си довършим играта!

Никой не му отговори.

- Така. - каза Дзю - Ако сте обърнали внимание, точно когато бяхме набрали скорост за скока и навлизахме в хиперпространството, корабът се разтресе. В същия миг едновременно отказаха системите за контрол и управление, а автоматиката херметизира нашия отсек.

- Изглежда, - обади се Црак - че предните килии и екипажът не са имали нашия късмет...

- Здрасти! - провикна се Цоло - Много ясно, че не са! Иначе отдавна да са тук. Щеше ли капитанът да зареже сто тона първокласна пиячка просто ей така?! Хитрец е бил той, мир на праха му, кой ще заподозре каторжнически кораб на Конфедерацията в контрабанда на уиски. А, това ме подсеща, че пиенето свърши. Отивам долу.

Той стана и тръгна към трюма.

- Тоя маймун е голям досадник! - каза Црак - Има се за много хитър.

- Не му обръщай внимание. - каза Дзю - Та аз мисля, че най-вероятно двигателят на това старо корито се е скапал точно при навлизане в хиперпространството и корпусът се е разделил на две.

- Възможно ли е това? - учудено попита Хъс.

- По принцип не е изключено, - отговори Дзю - макар че досега очевидци не е имало . Хиперпространството винаги е било мътна работа. Което означава, че в момента може да сме на милиони светлинни години извън нашата галактика.

- Следователно - каза Црак - единственият ни шанс е да се опитаме да поправим двигателя. И ако успеем...

Внезапно в коридора задумкаха бързи стъпки. Цоло нахълта задъхан.

- Вие май търсехте причината за аварията? Ето я! - извика той и хвърли на масата един отломък с цвят на печена глина. - Метеор! Направил е хиперпространствения преобразувател на сол.

Хъс взе отломъка и го заразглежда с интерес. Почука го, разклати го и го докосна с раздвоения си език.

-Това не е метеор. - каза той. - Кух е. Мога със сигурност да кажа, че технологията и материалът, от които е направен не са от нашата Галактика. Може би е някакъв контейнер. Ето, вижте, тук има печат с някакви странни знаци. Вероятно запечатва отвора.

Всички се струпаха около него.

- Тогава да го отворим, може да има нещо ценно вътре! - извика Цоло.

- А ако е нещо опасно?

- Стига бе, я виж колко е стар!

- Чакайте, чакайте! - извика Дзю - Не ви ли се струва, че цялата тази работа започва да намирисва?

- Какво имаш предвид?

- Ами изглежда прекалено е нагласено: става авария в хиперпространството, единствените четирима, които оцеляват, са представители на четирите основни раси в Галактиката. Те са затворници с присъди и нямат голям избор… Появява се и този контейнер… Не се знае откъде е и каква е функцията му. Имам усещането, че сякаш ни е подхвърлен нарочно, за да го отворим.

-Хайде стига с тази параноя, бе! - провикна се Цоло. - Писнало ми е от малки зелени човечета, които се опитват да завладеят света!

-Съгласен съм, - каза Црак - ако някой е толкова напреднал, за да ни завладява, не би прибегнал към толкова идиотски методи. Пък и какво ми пука в края на краищата?

-Мисля, - каза Хъс - че това тук може да е както опасно, така и нещо полезно, но според мене му отдаваме прекалено голямо значение само поради необичайността на ситуацията, в която се намираме. А и Дзю правилно спомена, че нямаме голям избор...

-Трима на един! - извика Цоло - Отваряме го.

- Добре, тогава... - Хъс зачегърта печата с острите си нокти. Зира, родната планета на варунсите, е покрита с обсидиан, затова ноктите им са с почти диамантена твърдост. Скоро се оформи черна конична запушалка. Хъс я подкопа внимателно, а после бавно и предпазливо я изтегли. Откри се странен шестоъгълен отвор. Изведнъж в него се появи ярко сияние. Хъс изсъска и запрати контейнера в коридора.

Мощен взрив скупчи четиримата в ъгъла. Килията се изпълни с гъст черен дим...

...Започнаха да идват на себе си. Пръв от купчината се измъкна Цоло, като кашляше и ругаеше с цяло гърло. Със залитане след него се изправиха и останалите. Ципестите крила на Дзю висяха като парцали.

- Какво беше това?

- Вижте! - изкряка Црак с разширени от ужас очи и посочи към коридора.

Сред стелещия се дим, между пода и тавана висеше огромно кълбо, от което струеше непоносимо ярка светлина. Четиримата замръзнаха от изненада. Изведнъж прокънтя глас:

- Ние, Джаллах Велики, приветстваме своите спасители! Какви са вашите желания?

Това не беше интерлинг. Силният глас отекваше болезнено в главите им с многократно ехо.

- Ей, ей, ей! - провикна се Цоло - Говори по-тихо, ако обичаш! Кой си ти и какво искаш от нас?

- Ние, Джаллах Велики, Върховен Джин и Повелител на Всемогъщите Джинове, - сега Гласът бе поносим. - сме Господар на този Свят. Самозванецът Джафар чрез предателство завзе престола Ни и подло заключи Нас и още хиляди верни Джинове в тези трижди проклети Неутрализатори, - от кълбото излетя ярък лъч, контейнерът избухна в зелени пламъци и изчезна. - а след това нареди да ни разпилеят сред Вечния Мрак. Докато Ние стояхме затворени там, се заклехме да изпълним едно желание на този, който Ни освободи.

Цоло подсвирна.

- Едно желание, казваш?

- Да! - величествено отговори Гласът.

- И ще го изпълниш, така ли? Каквото и да е то?

- Да!! - още по-тържествено отговори Гласът.

- Много добре! Тогава моето желание е да ми изпълниш осемдесет и шест хиляди петстотин и тринадесет желания, като при това се задължаваш да ме осведомиш когато са на привършване.

Кълбото избухна в протуберанси. Гласът прозвуча гневно:

- Злоупотребяваш с търпението Ни, о низша твар! Велики Саваоте, що за малоумни създания са се появили докато ме нямаше?! Питам за последен път: има ли някой от вас конкретно желание?

Хъс пристъпи напред. Роговите люспи на шията му преливаха силната светлина във всички цветове на дъгата.

- Господарю, - каза той кротко - не се гневете. Аз имам едно желание.

- Говори!

- Господарю! - Хъс преглътна от вълнение - Отдадох целия си живот в борба с тиранията на Конфедерацията. Но бунтът ни беше потушен и затова съм тук. Много бих искал... моето желание е да се върна при моите братя, за да помогна на Делото ни да победи.

Настъпи мълчание, само кълбото тихо пропукваше. Хъс чакаше напрегнато.

- Да бъде! - каза Гласът.

От кълбото към Хъс изплющя някакъв разряд и той изчезна.

Цоло и Црак се спогледаха удивено.

Сега Дзю направи крачка напред. Късите му мустачки бяха настръхнали, а антените му неспокойно шаваха.

- Господарю, - каза той - когато станах пират, бях млад и беден. Бързо се прославих със смелите си набези. Губернатори от цялата галактика припадаха, щом чуеха името ми, а с наградата, обявена за главата ми, можеше да се купи цяла планета. Не се срамувам от делата си, защото взимах от богатите и помагах на бедните. Но един спомен гложди душата ми. Веднъж в Порт Тур една жена спаси живота ми. Обещах й, че един ден ще се върна, но не го направих. Единственото ми желание сега е да се върна и да остана завинаги при нея.

- Да бъде! - каза Гласът. Кълбото изплющя и Дзию изчезна.

Колебливо Црак направи крачка напред, но Цоло го дръпна за опашката.

- Къде си тръгнал бе, - прошепна му той - ти акъл имаш ли?! Кой го знае тоя как ги прави тези магии и какви далавери върти!

Црак обаче се отскубна. Той пристъпи смутено, като се олюляваше на тънките си крака.

- Всъщност, - запелтечи той - аз съм един неблагодарен син. Зарязах майка си сама във фермата и тръгнах по света да си търся късмета. Не прокопсах, все се събирах с пропаднали типове, които ме докараха до тук. Затова сега искам да се върна у дома, при майка ми, за да възстановя семейния бизнес и да й бъда опора на старини.

След едно лаконично "Да бъде" Црак също изчезна.

Цоло мълчеше и нервно хапеше устни.

- Е! - подкани го Гласът.

- Какво "е"?

- Твоите приятели са вече там, където пожелаха. Няма ли и ти да поискаш нещо?

- Какво да поискам?

- Ами богатство, власт... Всичко каквото пожелаеш.

- Власт не ми трябва, а богатство...За какво ми е, само ще му треперя покрай тия мошеници, дето се навъдиха напоследък.

- Тогава можеш да избереш нещо друго.

- Какво друго?

- Например, да те върна у дома.

- А-а, не! В Ню Враца не се връщам за нищо на света! Ама и ти откъде се взе… с твоите номера само ни развали карето. Я най-добре ги върни ония тримата … да си доиграем играта.

Кълбото примига.

- Това ли е твоето желание?

- Това ами! Какво друго? Защо да си разваляме компанията - я колко пиене остана, я!